Минутка на дежурния. Блогъри от Блогария – активирайте се, не ни приемат сериозно!
Пращам като Вас усилено имейли и запитвания по закона за достъп до информация с вярата, че може да разбудим спящата държава и нейните управляващи. На църквата и поповете отдавна не вярвам, защото нашенския владика Николай Пловдивски е неуравновесен човек и далеч от православието.
Та вчера /петък/ се заинтересувах за реакцията на нашите писма в областната администрация на Пловдивска област. Потърсих позната, която работи там/естествено няма да спомена името на момичето, защото ще си отиде веднагически, т.е. ще я уволнят/ и да получа актуална информация за намерението ни да се възстанови Червената църква до Перущица.
Препредавам Ви, колеги сравнително точно разговора, който проведох. Срещаме се, представям се като част от инициативната група за спасение на Червената църква и последва:
- А?! И ти ли си от ония ?...
- Какво означава това, мила... ?
- Ами колежката „...”, която е в отдел „...” е получила няколко имейла на тази тема и каза, че някакви луди са решили да възстановяват някаква църква до Перущица и пишели до където им хрумне.
- И, какво последва?
- Ами тя каза, че скоро щяло да им мине и да забравят. Затова и не намира за нужно да занимава новият областен управител с такива глупости.
- А, добре тогава. Да знам все пак де...
Това е приятели отношението към нас, засега в областната администрация в Пловдив. Имам тежкото и неприятно чувство, че по същия начин ще се отнесат и останалите „държавници”, независимо че уж възстановяването на църквата е предвидено за догодина като част от „подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях ифраструктура” в програмите на Министерството на културата. След проведения разговор направих консултация с познат, който десетилетия се е занимавал с подобни реставрационни работи в Пловдив и околностите и той искрено се смя на заявените гръмки намерения и предвидените средства /1 580 000 лв./. За тези пари ще направят някакво пътче /отбивка/ към църквата, прогнозира реставраторът, ще постелят малко чакъл до нея, вероятно ще укрепят два-три метра от градежа, а останалото ще отиде за командировки, бензин, хонорари и обещания, демек – ще потънат. Ако въобще се започне нещо. Разясни ми подробно и „как ставали проектите”, но нямам намерение излишно да ви товаря с информация.
И въпреки всичко трябва да продължим да ги тормозим ежедневно с имейли и питания за съдбата на уникалния паметник /колеги вече публикуваха адресите на институцийте, от които зависи спасението на черквата./ Всеки ден да изпращаме поне по един имейл, да агитираме поне един приятел да стори същото. Само така може да постигнем успех, а не с молитви, както бе написал в коментара си един колега. Колкото да се молим няма с молитвени призиви да спасим Червената църква – нужно е да го разберем. Пък и нашите държавници не разбират от молитви и нямат страх от Бога.
Пък, както предложи Владо /ка4ак/ в края на септември да се съберем и да обсъдим конкретни други действия – защо не направим например един постоянно функциониращ лагер там на полето, до рухналата църква или да се събира едно общество на определена дата – нещо като „Джулая”, но в подножието на раннохристиянската базилика. Иначе ще се окажат прави чиновниците, че ще повикаме, повикаме, пък ще забравим. Дано не се окажат прави.
Засега толкова. Аз си оставам с надеждата, че няма да ни откажат лесно, че Блогария е по-силна от държавното безхаберие.
Поздрави на всички -
toross
Днес ще събера в един постинг всички адреси и координати на институции, които са намерени до момента и ще го сложа в "Блогрол"
И ще продължаваме.
В основата си "областната кака" е права за това, че гражданските иницикативи страдат от една съществена слабост - "бързо им минава".
За това "за да ни вземат на сериозно" трябва търпение, упоритост и последователност.
А за вкараме в пътя "областната кака" ви предлагам да напишем писмо-напомняне, за задълженията на администрацията по закона, за задълженията на държавния служител и че ако не се отговори в законовия срок ще заведем дело за отказ от информация.
За това в поста с примерното писмо наблегнах че е най-добре да се правят запиствания на хартия - тях няма как да ги изтрият от inbox ако стане напечено.